1917: Германското предложение за мир накарало Ротшилдите да побързат с включването на САЩ във войната. На 6 април 1917 САЩ обявява война на Германия. Четири дни по-рано президента Уилсън прави обръщение и към двете камари на Конгреса и ги приканва да обявят война на Германия. Конгреса всъщност обявява война на Германия единствено, защото президента го е уведомил, че в нарушение на международното законодателство германска подводница е потопила в Ламанша кораба „Съсекс”, а заедно с него са загинали и американски граждани на борда му. Пропагандната машина на Ротшилд използва това за да настрои обществото и то заслепено от жажда за мъст бързо става готово за война. Оказва се обаче, че корабът „Съсекс” заради, който избухва войната не бил потопен и следователно американски граждани не са загинали на борда му. Ето какво пише британския политик от това време Франсис Нелсън в книгата си „Създатели на война”:

„Удроу Уилсън в отчаянието си да намери претекст да влезе във войната, го намери най-после в „потъването” на Съсекс в Суетският канал. Някой измисли лъжата, че американци са загинали на борда му. С това оправдание той отиде пред конгреса за да обяви война. По-късно, военноморският флот откри, че „Съсекс” не е бил потопен, и че никой не е загинал.”

Франсис Нелсън

След като Ротшилд спазват обещанието си и вкарват САЩ във войната, те настояват за гаранции от страната на британското правителство, че ще спазят своята част от уговорката. Британския външен министър Артър Джеймс Бауфур, поради тази причина пише писмо до лорд Уолтър Ротшилд, останало известно като „Декларацията Бауфур”.

Външно министерство

2 ноември 1917,

Скъпи лорд Ротшилд,

Имам голямото удоволствие да ви предам от името на правителството на Негово величество, следната декларация на симпатия с еврейските ционистките аспирации, които бяха представени и одобрени от Кабинета.

Правителството на Негово величество гледа благосклонно на създаването в Палестина национален дон на еврейския народ и ще използва всички усилия за да улесни постигането на тази цел, трябва да бъде напълно ясно, че не трябва да се прави нищо което да навреди на гражданското общество и религиозните права на другите етнически общности в Палестина, или правата и политическите статуси използвани от евреи в други страни.

Ще ви бъда благодарен ако тази декларация стане достояние на Ционистката Федерация.

Искрено ваш,

Артър Джеймс Балфур

Артър Балфур и снимка на оригиналът на „Декларацията Бауфур“

Отмъщението на Ротшилд спрямо руската монархия се осъществило на 2 март чрез болшевиките, които били създадени и ръководени от тях. Така те най-сетне успели да отмъстят за това, че цар Александър I опропасти плановете им при първият ционистки конгрес през 1815 г. във Виена.

Много важно за тях било всички членове на кралското семейство да бъдат избити включително и жените и децата, защото такава била заканата на Натан Майер Ротшилд през 1815 г. По този начин те отправили послание какво ще очаква всеки който им провали плановете.

1919: Януари са убити агентите на Ротшилд – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, при опит за държавен преврат в Германия.

Карл Либкнехт и Роза Люксембург

По време на Версайската мирна конференция, на която трябвало да се уточнят параметрите по мирният договор с Германия присъствала делегация от 117 ционисти водени от Бернард Барух, пристигнала във връзка със сделката за Палестина. В този момент на германците им станало ясно как, и защо САЩ е влязла във войната.

Уинстън Чърчил и Бернард Барух (и двамата са били ционисти)

До този момент Германия е най-приятелски настроената страна в Европа спрямо евреите. Германският едикт за еманципация от 1822 г. е давал на евреите всички граждански права, които са давани и на германците. Също така тя е единствената страна в Европа, която приема евреите участвали в първия опит за свалянето на руската монархия през 1905 г. В отговор на тази толерантност евреите им забиват нож в гърба без дори да се замислят. Интересен е факта, че домакин на Версайската конференция е лорд Едмонд де Ротшилд.

Версайската мирна конференция е използвана още от Ротшилдите за да създадат световно правителство под претекст да се спрат войните (които в повечето случай те създават бел. ав.). То се казваше „Общество на народите” но за щастие не просъществува много дълго.  Звучи ли ви познато -> Общество на народите = Отворено общество?

На 29 март вестник Таймс (контролиран от Илюминати днес) пише следното относно болшевишкият преврат в Русия :

„Една от куриозните страни на болшевишкото движение е високия процент на чужденци сред лидерите му. От двадесет или тридесет комисари или лидери, които представляват ядрото на болшевишкото движение, не по-малко от 75% са евреи.”

Болшевиките евреи създадени от Ротшилдите в последствие ще избият над 60 милиона души в концлагерите на СССР известни още като ГУЛаг, както пише нобеловият лауреат Александър Солженицин в своята книга „Архипелага ГУЛаг” 2-ра част. На страница 79 в своята книга той изброява имената на началниците на тази зловеща машина за убийства. Това са: Арон Солтс, Яков Рапопорт, Лазар Коганович (Коган), Матвей Берман, Хенрих Ягода и Нафталий Френкел всичките евреи ционисти.

През тази година „Н.М. Ротшилд и Син” получават правото да определят световната цена на златото. Това става и до наши дни в офисите им в Лондон.

1921: По нареждане на Якоб Шиф, евреите Бернард Барух и „полковник” Едуард Хаус (титла дадена му без да е имал никаква военна служба бел. ав.) основават „Съвет по външните отношения” – неправителствена и безпартийна организация (мозъчните тръстове започнали да душат света). Шиф дава нареждането за създаването на съвета преди смъртта си през 1920 г. Целта на този съвет е да издига и финансира политици, които са загрижени и ще защитават интересите на Ротшилд.

Едуард Мандел Хаус

При създаването си организацията има почти 1000 души членска маса включително собствениците на всички индустриални империи в САЩ, всички влиятелни банкери по това време и ръководителите на всичките им фондации за освобождаване от данъци. Всъщност всички тези влиятелни хора имат за задача да финансират подходящите кандидати, които искат да станат сенатори, президенти съдии и прочее. Първата задача на „съвета” била да превземе пресата. Тази задача била дадена на Джон Рокфелер, който създава няколко национални новинарски списания като „Таймс”. Той също помага на евреите Самуил Нюхаус и Елджин Майер да създадат своите медийни империи в които влизат най-известните вестници като Нюзуик и Вашингтон пост. СВО също така установява контрол и над радиата, телевизиите и киноиндустрията. Тази задача била разделена между интернационалните банкери – Лехман, Лоуб, Варбург и Голдман.

Други интересни факти: Американският сенатор Джо Либерман, който според някои в крайна сметка беше отговорен за превръщането на Джулиан Асанж в най-голямата медийна личност на десетилетието е член на Съвета за външни отношения. Собственика на имението, където Асанж в крайна сметка беше поставен под домашен арест, има връзки с Ротшилд. Джулиан Асанж наел адвокат на име Марк Стивънс, чиято фирма между други неща също защитава й интересите на Ротшилд. Въпреки това към края на 2010 г. Джулиан се скарал с адвоката си Марк. След влизането в Еквадорското посолство, за да търси убежище, някой внася гаранция от 20 хил. паунда за Асанж, някой който е втори братовчет на Ротшилд – Джемайма Хан (по баща Голдсмит). „The Economist“ е списание на Ротшилд, а Асанж е бил награден от тях през 2008 г. Сайта на Джулиан Асанж „Wikileaks“ използвал кантората Фокс Ротшилд, за да отмени решението на съдията за спирането на Wikileaks. „The Guardian“ и „The New York Times“, два от медийните партньори на Асанж, са свързани с Ротшилд. Следвайки тези факти стигаме до заключението, което ни навежда на мисълта, че Джулиан Асанж и Wikileaks служат за трибуна на интернационални конфликти за интересите на ционистите на Ротшилд.

Марк Стивънс и Джулиан Асанж

1930: Ротшилд създават в Швейцария първата си световна банка – „Банка за международни плащания” („Bank for International Settlements” (BIS).  

1933: На 30 Януари Адолф Хитлер е избран за канцлер на Германия. С идването си на власт той изхвърля евреите от ръководните постове в държавата. В резултат на това, през юли евреите организират Световна конференция в Амстердам, на която настояват Хитлер да възстанови всеки един евреин на предишният му пост. Хитлер отказва и в резултат на това евреина Самуил Унтермайер, главен представител на американската делегация и водач на конференцията при прибирането си в САЩ прави обръщение по националното радио, което е отпечатано и в Ню Йорк Таймс на 7-ми август 1933 г. Ето какво заявява той в обръщението си:

„….евреите са аристократите на света….нашата кампания е … икономически бойкот срещу всички германски стоки, превози и услуги. Това, което ние ви предлагаме е чисто отбранителен икономически бойкот, който ще подкопае режима на Хитлер и ще върне властта на германският народ чрез унищожаване на износната търговия от която тяхното съществуване е зависимо… ( или иначе казано да обречем всички на глад за да премахнем враговете си бел. ав.) … всеки от вас евреин или езичник … трябва да отказва сделки със всеки продавач или магазинер, който продава някакви стоки произведени в Германия или покровителства германски кораби и превози..”

Юдея обявява война на Германия

Две трети от хранителните продукти по това време се внасят, а закупуването им става чрез печалбата реализирана от износната търговия, ако Германия не може да изнася две трети от населението и се обрича на глад. По този начин евреите обричат огромен брои хора на глад, също както го правят с украинския народ обричайки го на гладна смърт.

В резултат на този манифест на юдейската върхушка, евреите в цяла Америка организират протести и бойкотират магазините, в които се продават стоки с етикет „произведено в Германия”, магазинерите са принудени или да изхвърлят стоките от Германия или да банкрутират.

В отговор на еврейският бойкот, в Германия нараства антиеврейските настроения и германският народ също започва да бойкотира еврейските стоки, подобно на евреите в САЩ.

На 16 ноември американският президент Рузвелт признава циониският режим на Сталин в Русия без да се консултира с Конгреса и въпреки 8000 украинци протестиращи в Ню Йорк.

През тази година Рузвелт (по майчина линия евреин бел. ав.) пуска в обръщение нова доларова банкнота на която е изписано на латински „Novus Ordo Seclorum“ или „Нов Световен Ред”.

Франклин Делано Рузвелт

1934: Швейцарските закони за банковата тайна са реформирани, чрез тази реформа всеки служител в банка нарушил банковата тайна се наказва с лишаване от свобода. Този закон обслужва интересите на Ротшилд, които финансират и двете страни през Втората световна война.

1936: Във връзка с увеличаващите се анти еврейски настроения в Германия, Самуил Ландман (секретар на Световната ционистка организация) пише в книгата си „Великобритания, евреите и Палестина” следното:

„Фактът, че евреите помогнаха за въвличането на САЩ във войната (ПСВ бел. ав.) на страната на алианса продължава да дразни германците – по-специално нацистите и е допринесло до не малка степен на популяризирането на антисемитизма, който е окупирал нацистката пропаганда”.

1938: На 7-ми Ноември, евреинът Хершел Гринспан, влиза в германското посолство в Париж където е посрещнат от един офицер на име Ернст фон Рат, още с приемането му той изважда револвера и прострелва пет пъти офицера с викове „Мръсни германци!”. В отговор на това, враждебността към евреите в Германия прераства в насилие.

Хершел Файбел Гринспан, точно след ареста му, след като е убил немския дипломат

Същата година банката на Ротшилд в Австрия е затворена след обединението на Австрия и Германия.

1939: Английския писател и актьор Хърбърт Джордж Уелс, известен с книгите си – „Машина на времето”, „Война на световете”, „Невидимият човек” и член на „Фабианското общество“ написва книгата си „Новият Световен Ред”. За разлика от много глобалисти, той говори открито за мечтите си в тази книга:

„Тази нова и пълна революция, размишлявайки ние можем да я определим с няколко думи. Това е пълен световен социализъм, научно планиран и насочен.”

„Безброй хора ще мразят Новият Световен Ред и ще умрат протестирайки срещу него.”

„Терминът интернационализъм беше популяризиран, през последните години за да обхване заключващите финансови, политически и икономически световни сили необходими за установяване на Световното правителство.”

1939 – На 2 август еврейският учен Алберт Айнщайн, станал известен с присвояването си на „Теория на относителността”, в мирно време пише писмо до Рузвелт, в което описва силата на потенциалната атомна бомба. За да го убеди в необходимостта от атомната бомба, той лъже, че Германия, вече разработва атомно оръжие.

1939. На 23 август, изправен пред френско-английски съюз, Хитлер сключва договор за ненападение със СССР, известен като пакта Рибентроп – Молотов.

Западните глобалисти са раздразнени от договора на Сталин с Хитлер, но Сталин има свои планове. За него е по-добре в западна Европа да избухне една братоубийствена война, която да отнеме съпротивителните сили на тамошното население, а след това Червената армия без много усилия да сложи ръце на цяла Европа.

Молотов подписва пакта за ненападение между Германия и СССР. На заден план са Рибентроп и Сталин.

На 25 Август Полша подписва таен договор с Великобритания, с който при евентуално нападение на Германия срещу Полша, Великобритания се ангажира да окаже пълна подкрепа на Полша. Преди подписването на договора с Великобритания, Полша и Германия работят по съвместен проект за елиминиране на различията относно „Полския коридор” (Полският коридор има за цел да свърже Полша с Балтийско море, но германците го ненавиждат, тъй като разделя германските земи на две части. След ПСВ той е под юрисдикцията на ООН /контролирана от Илюминати/, но под полски митнически контрол. бел. ав.). Осигурявайки си подкрепата на Великобритания, Полша, която до преди това е склонна да се съгласи с повечето искания на Германия, променя позицията си и категорично отказва всякаква промяна на досегашното статукво. Дефакто с подкрепата си към Полша, Великобритания всъщност тласка двете страни към въоръжен конфликт, с потенциал да прерасне в нова световна война, точно това което Ротшилд и компания се стремят да предизвикат.

На 1-ви септември 1939 г. Германия напада Полша и с това започва ВСВ. Полша се хваща на капана на Великобритания и в този момент е оставена на произвола на съдбата. Великобритания още при подписването на договора с Полша няма намерение да се намесва във войната на толкова ранен етап.

В същото време ционистите от цял свят приветстват войната тъй като тяхната цел е връщането им в „Обетованата земя” и те са готови да минат през милиони невинни жертви само и само да постигнат целта си.

На 13 септември 1939 г. еврейския холандски вестник Central Blad Voor Israeliten in Nederlands пише следното:

„Милиони евреи живеещи в Америка, Англия, Франция, Северна и Южна Африка, да не забравяме и Палестина, са готови да водят тази война с Германия до край. Това ще бъде война на унищожението.”

За да постигнат тази цел ционистите са наясно, че Англия и Франция няма да успеят да преборят Набралата сили Германия и нейните съюзници, затова те решават да действат по познатият им начин от ПСВ и да въвлекат САЩ във войната на страната на Великобритания. Германия обаче вече се е опарила веднъж по този начин през ПСВ и сега действа изключително предпазливо за да не дава повод на САЩ да се намесят във войната. Това поставя ционистката пионка Рузвелт в неизгодно положение и след като не може да влезе във войната през „предният вход” той решава да влезе през „задният” и се прицелва в Япония.

1940.  На 23 февруари канадския вестник Торонто Стар публикува едно изявление на равина Пирлберг, директор на британската секция на Световния Еврейски Конгрес, в което той заявява:

„Еврейският Световен Конгрес е в състояние на война с Германия от седем години.” (от годината в която Хитлер идва на власт бел. ав.)

Въпреки, че преди да започне войната евреина ционист Уинстън Чърчил заявява, че Великобритания, никога няма да бомбардира цивилно население, думите му се оказва поредната лъжа.

Фредерик Линдеман

Фредерик Линдеман, съветника на Чърчил. Въпреки, че е роден в Баден Баден – Германия, омразата му към германският народ е пословична. По съвет на неговият личен съветник, евреинът професор Линдеман, Чърчил заповядва на Кралските Въздушни Сили да започнат бомбардировки над райони с цивилно население. Първите удари понася малкото градче до Швейцарската граница – Фрайбург на 8 август 1940 г. При бомбардировките загиват 53-ма цивилни, включително 20 деца, които по това време са играели в парка.

Ето какво пише главния секретар на британското въздушно министерство Джеймс Спайг:

„Адолф Хитлер предприе атаки на британски цивилни цели неохотно, след като Кралски Въздушни Сили започнаха атаки срещу немски цивилни цели… Хитлер беше готов да се спрат кръвопролитията. Той беше загрижен да се постигне споразумение с Великобритания, което да ограничи действията на въздушните сили в бойните зони.”

Интересно признание прави и чикагското еврейско списание Sentinel в изданието си от 8-ми октомври 1940 г.:

„Когато националсоциалистите реват и шушукат, че тази война е предизвикана от евреи, те са напълно прави.”

1941. През тази година Рузвелт най-сетне намира начин да влезе във войната. Той много добре знае зависимостта на Япония от американския петрол и стомана, понеже САЩ са главните дилъри на тези провизии за Япония. По това време Страната на изгряващото слънце се намира във война с Китай, без американският петрол и стомана войната за Япония е загубена. Изправена пред катастрофа Япония се поддава на провокацията на Рузвелт и предприема нападението над Пърл Харбър.

През тази година, много преди да се заговори за газови камери и холокост, евреина Теодор Кауфман пише книгата си „Германия трябва да загине!“, в нея той излага план за пълното унищожение на германската популация с много прост и жесток метод: масова стерилизация на всички германски жени и мъже между 14 и 60 години. Този план служи за база на Плана Моргентау за тотално унищожение на Германия. Плана Моргентау е написан от „американският” министър на финансите Хенри Моргентау. Въпреки, че не се осъществява, самият факт, че е бил замислян е показателен, колко силна е била омразата дори и към цивилното население по това време.

ВСВ. Немски войник помага на ранени руски деца.

---

Част 2

1944: През юли 1944 г. в хотел Mount Washington се провеждат преговори между 44 страни (решаващата дума в тях имат Великобритания и Съединените американски щати) върху новата концепция за паричната система, която може да бъде въведена в следвоенния свят. Резултатът от преговорите са т.нар. Бретънуудски споразумения (наричани описателно и (златно)доларов стандарт), които могат да се смятат за първата глобална парична конституция. Точките на конференцията се обмислят две години преди това. Конференцията се оказва успешна от гледна точка на това, че 45-те страни-участнички полагат подписа си, а през следващата година (1945), споразуменията влизат в сила. 

Последствия от Бретънуудските споразумения

Американският долар получава статут на официална световна резервна валута, а валутите на останалите страни добиват доларов паритет. Същевременно САЩ трябва да гарантират златния паритет на долара по фиксиран курс 35 долара за тройунция (става дума за определена форма на златен стандарт). В интерес на централните банки на останалите държави е да поддържат достатъчни валутни резерви в американски долари. Това допълнително увеличава привлекателността на долара и засилва позициите му в следвоенния свят. През пролетта семейство Ротшилд плаща на президента  Хари Труман (33-ия президент на САЩ, 1945–1953 г.) два милиона долара за кампанията му, с цел да признае Израел като суверенна държава.

Организациите, произтичащи от Бретънуудските споразумения

Бретънуудските споразумения стават причина за възникването на Стабилизационния фонд, а по-късно и на Международния валутен фонд, който започва да осъществява контрол върху нововъзникналата система. Появява се и Международната банка за възстановяване и развитие, по-късно и Световната банка (World Bank, WB). От друга страна е предложено закриването на Банката за международни разплащания (the Bank of International Settlements) заради доказаното й сътрудничество с нацисткия режим, но в крайна сметка тази идея не минава на конференцията (както и поради изискванията към формата на предполагаемите следвоенни репарации на Германия).

Затваряне на златния прозорец

Обмяната на долари срещу злато не е в компетенциите на отделните индивиди, а е право на централните банки на останалите държави. Това означава, че централната банка на САЩ (Федералният резерв) е задължена по искане на банките от други страни да обмени желаната сума долари за съответното количество злато. През 60-те години (най-вече след програмата „оръжия и масло“ на президента Линдън Джонсън) води до изчерпване на златото, съхранявано в американските банки на територията на САЩ. През август 1971 г., когато тогавашният президент Ричард Никсън не удовлетворява искането на Франция и Великобритания да изпълни задължението си по Бретънуудските споразумения, на 15. август с т.нар. затваряне на златния прозорец се слага край на бретънуудската система. Това води до ерата на плаващите валутни курсове. В течение на няколко месеца след прекратяването на бретънуудската система цената на златото се вдига десет пъти.

1948: През пролетта семейство Ротшилд плаща на президента Хари Труман (33-ия президент на САЩ, 1945–1953 г.) два милиона долара за кампанията му, за да признае Израел като суверенна държава.

1953: Н. М. Ротшилд & Синове учредява British Newfoundland Corporation Limited с цел да получи 60 000 квадратни мили земя в канадския Нюфаундленд, която включва електроцентрали, ползващи силата на Хамилтъновите (по-късно преименувани на Чърчилови) водопади. По онова време това е най-големият строителен проект, с какъвто някога се заемало частно дружество.

1955: Едмон де Ротшилд учредява в Париж „Компани финансиер“ (Compagnie Financiиre).

1957: Джеймс де Ротшилд умира. Съобщено е (от медиите, притежавани от Ротшилдови), че е завещал голяма сума пари на държавата Израел, за да се построи сградата на парламента й, Кнесета.

Сградата на парламента в Израел

1962: „Де Ротшилд Фрер” (de Rothschild Frиres) учредява Imйtal, компания, представляваща всички нейни търговски интереси в добива на минерали. Фредерик Мортън издава книгата си „Семейство Ротшилд”. В нея посочва:

„Въпреки че контролират голям брой промишлени, търговски, добивни и туристически корпорации, нито една от тях не носи името Ротшилд. Бидейки частни дружества, не е необходимо (а и не го правят) никъде да публикуват дори една единствена страница за активите си или някаква информация за финансовото си състояние.”

1963: На 4. юни президентът Джон Ф. Кенеди (35-ият президент на САЩ, 1961–1963 г.) подписва закон № 11110. С него връща на правителството на САЩ правомощието да печата пари, без дори един единствен долар да минава през Ротшилдовия ФЕД. След 6 месеца, на 22. ноември, Кенеди е убит. Поради същата причина, заради която е убит и Ейбрахам Линкълн през 1865 г. Той иска да печата американски пари за американците. В противовес на користолюбивите чужди елити и подпалвачи на войни. Закон № 11110 е отменен от президента Линдън Бейнс Джонсън (36-ия президент на САЩ, 1963–1969 г.). Едмон де Ротшилд основава в Швейцария „Компани финансиер“ (Compagnie Financiиre – LCF). По-късно тази компания се превръща в инвестиционна банка с множество филиали. Жени се за Надин и им се ражда син Бенджамин де Ротшилд.

1967: „Де Ротшилд Фрер” (de Rothschild Frиres) се преименува на La Banque Rothschild.

1968: Умира Ноеми Халфън, съпругата на Морис де Ротшилд.

1970: Британският премиер Едуард Хийт назначава лорд Виктор Ротшилд за Председател на политическото му звено (Отдел за преглед на централната политика). Докато заема този пост, Великобритания влиза в Европейската общност. Светът престава да вярва на ФЕД и долара. Буквално връща обратно в чували доларите в САЩ и изнася от федералната банка златото, с което доларът е обезпечен. Това посочва през седемдесетте години Шарл де Гол, който изтъква лошото стопанско управление на САЩ.

Генерал и президент на Франция Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол

1971: По искане на ФЕД и без знанието на Конгреса президентът Ричард Никсън откъсва долара от златното покритие, за да предотврати износа на физическото злато от страната. Валутата се превръща само в договорно обещание, основано на доверието на населението. Без никаква стойност. Управлението на света се поема от ФЕД и семейство Ротшилд, които могат практически безконтролно да печатат всякакво количество банкноти!

Ричард Никсън

1973: Проектите British Newfoundland Corporation и Churchill Falls на компаниите на Н. М. Ротшилд & Синове в Нюфаундлед са приключени. Така Н. М. Ротшилд & Синове създава нова част от т.нар. asset management (мениджмънт на активите) на компанията, която търгува с целия свят. От това в крайна сметка се появява компанията Rothschild Private Management Limited. Едмон де Ротшилд, правнук на Джеймс Майер Ротшилд, купува провинциалните лозя Clarke в Борду.

1980: Започва световният феномен на приватизацията. Семейство Ротшилд стои зад него от самото му начало, като целта е да завладеят контрола над всички публично притежавани активи в целия свят. Появява се огромен икономически проблем, причинен от неуправляемото печатане на пари. Валутата неконтролируемо се обезценява. Световната икономика може да рухне. Спящото дотогава злато започва рязко да се изстрелва до исторически максимуми, тъй като във време на криза означава защита на активите. Отново се намесват Ротшилд и ФЕД. Шефът на ФЕД Алан Грийнспан принуждава страните да пуснат на пазара резервните златни запаси на националните си банки.От 150 USD златото стига 870 USD. След манипулиране на пазара цената на златото се срива рязко, защото се появява голямо количество на пазара. Ситуацията се успокоява относително и златото остава на дъното почти 20 години, до 2000 г. За съжаление го изкупуват частни фамилии и компании. Така банките губят повечето си злато. А Грийнспан подготвя сегашния световен глобален шок, с който пък семейство Ротшилд подготвя най-голямата кражба на активи в човешката история. Настоящата криза е едва в началото си …

Алан Грийнспан

1981: Banque Rothschild е национализирана от френското правителство. Новата банка се нарича Compagnie Europйenne de Banque. Впоследствие семейство Ротшилд учредява наследника на тази френска банка – Rothschild & Cie Banque (RCB), превърнала се по-късно във водещата френска инвестиционна къща.

1985: Н. М. Ротшилд & Синове препоръчва на британското правителство да приватизира British Gas. После препоръчва на правителството и приватизацията на практически всички, притежавани от държавата активи, включително British Steel Corp., British Coal Corp., всички британски регионални електроцентрали и регионални ВЕЦ-ове.

1987: Едмон де Ротшилд създава World Conservation Bank, чието предназначение е да прехвърля дългове на страни от третия свят към банките, а на свой ред тези страни преотстъпват на банките земята си. Причина за това е, че семейство Ротшилд иска да придобие контрол над третия свят, представляващ 30% от земната повърхност.

1988: Умира Филип де Ротшилд.

1989: Семейство Ротшилд известява на Лондон и Париж дебюта на новото дъщерно дружество Rothschild GmbH в немския Франкфурт.

1995: Бившият учен от областта на атомната енергия д-р Кити Литъл твърди, че семейство Ротшилд вече държи контрола на 80% от световните запаси на уран, което им осигурява монопол в областта на ядрената енергия.

1996: На 41-годишна възраст Амшел Ротшилд е удушен с въже в хотелската си стая в Париж. Френският премиер нарежда на полицията да приключи разследването. Рупърт Мърдок (собственик и на Dow Jones) нарежда на редакторите си и на директорите на новинарските рубрики по цял свят да я определят като сърдечен удар.

Рупърт Мърдок

1997: Едмонд де Ротшилд умира в Женева от емфизем (белодробно заболяване).

1998: Във Франкфурт, т.е. града, от който произхожда семейство Ротшилд, е основана Европейската централна банка.

Европейската централна банка

2000: По отношение на рейтинга в националните банки се установява, че далеч не притежават толкова златни резерви, колкото се посочва. От тази година световното регулиране на банкнотите тласка нагоре за дълъг период от време цената на скъпоценния метал. Тъй като не е възможно чрез нея допълнително да се манипулира златото, семейство Ротшилд се отървава от по-голямата част от пазара на злато. Оставя си само дял в някои рафинерии.

2001: На 11-ти септември по заповед на Ротшилд е организиран атентатът срещу Световния търговски център (СТЦ). Под претекст, че става въпрос за сигурността, се отнема свободата на хората по целия свят. Точно същото правят с пожара в сградата на Райхстага в Германия през 30-те години. Атентатът е използван и за получаването на контрол над някои страни по света, които не допускат създаването на централни банки от Ротшилд, и така за по-малко от месец след атаките американските въоръжени сили нахлуват в Афганистан, една от общо 7-те страни, които нямат контролирана от Ротшилд централна банка. Седмица преди атаките срещу Световния търговски център Zim Shipping Companyе изведена от офисите си в СТЦ. Нарушаването на договора струва на компанията 50 000 долара. Никога и никакъв мотив не се посочва. Zim Shipping е 50% собственост на държавата Израел (семейство Ротшилд).

2003: САЩ предприемат атака срещу Ирак, който тогава е една от шестте държави без контролирана от Ротшилд централна банка. Освен това Саддам Хюсеин отказва да спазва Бретънуудските споразумения, според които трябва да търгува нефта само за долари, а го продава за евро. Така се опълчва срещу семейство Ротшилд и те го отстраняват.

Саддам Хусейн Абд ал-Маджид ал-Тикрити

2004: Европа и Китай разрешават на частни лица да притежават като инвестиционна стока 24-каратово злато, проба 999,9. От своя страна Ротшилд си издействат от Международния надзор на ценните книжа правото банките им да могат да създават банкови деривати в съотношение 1:60. докато за останалите е едва 1:12. Пример: клиент депозира на срочен влог един милион долара. С този милион Ротшилд може да обезпечи 60 милиона (фиктивни) долара, които заема на друга банка с прилична лихва. Те след това се дават на заем през виртуално банкиране 1:12 със следваща лихва. В крайна сметка въпросът за банките не е в дадените на заем пари, а точно в лихвата. Така се стига до финала на кризата при акциите, банките и недвижимите имоти, като все още се очаква идването на хиперинфлационната вълна. Досега има само отделни признаци … От дефлация бавно се преминава към инфлация, която трябва да изчисти пазара на несъществуващите банкноти …

2005: На 7 юли е извършен бомбен атентат в лондонското метро. Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху е в Лондон по време на атентата, за да вземе участие в икономическата конференция, провеждаща се в хотела над станцията на метрото, където трябва да се случат взривовете. Вместо това обаче той остава в хотелската си стая, след като е информиран от служители на израелските тайни служби за очакваните атентати. По целия свят към този момент остават 5 държави без централни банки, контролирани от Ротшилд.

Ротшилд работят в сърцето на Лондон, известно като „Сити”. Ситито е разположено на северния бряг на Темза на площ 677 акра (квадратна миля – известна е също и като “най-богатата квадратна миля на света”). То е буквално центърът на финансовия свят. Тук се намират централите на всички значими британски банки, както и филиалите на 385 чужди банки, включително 70 от САЩ: напр. Bank of England, борсата, Lloyd’s of London, Baltic Exchange (морски превози), Fleet Street (къщи за издателски и новинарски акции), London Commodity Exchange (търговия с кафе, каучук, захар и вълна) и London Metal Exchange.

От учредяването на притежаваната от частни лица Bank of England Ситито се превръща в мястото, което има последната дума по въпросите на света, докато премиерът, кабинетът и парламентът са само фасада на действителната власт. Известно е, че Ротшилд стоят зад обединението на всички народи в Европа в един политически съюз, Европейския съюз, който е следващата стъпка към единното световно господство. Нов Световен Ред.

Заключение: Американските и британските новинарски служби документират доказателства, че семейство Ротшилд и други международни банкери винаги финансират и двете страни във всички войни от Американската революция насам. Финансистът Хаим Соломон, който подкрепя патриотите по време на Американската революция и по-късно дава на заем пари на Джеймс Мадисън, Томас Джеферсън и Джеймс Монро, е агент на Ротшилд. Както вече споменахме, по време на Наполеоновите войни единият клон от семейството финансира Наполеон, докато другият клон подкрепя Великобритания, Германия и останалите страни. А по време на Втората световна война Ротшилд и Буш финансират и оръжия за Хитлер. Държат здраво историята в ръцете си.

Превод на Част 2: Диана Иванова

www.matrix-2001.cz/clanek-detail/3183-casova-studijni-analyza-vyvoje-svetoveho-imperia-rothschildu/