"Аз се родих беден и цял живот творих,
борих се и победих.
Моето дело е налице.
Аз бях социален, без да бях социалист.
Богат съм, без да съм егоист.
Работих вдъхновено, без да бях поет."

Пенчо Семов е роден в село Цвятковци община Габрово. За година на раждане се приема 1873 г. Завършва началните класове на училището в родното си село. След завършването на пети клас започва да обикаля страната с баща си, който търгува с кожи и вълнени платове. Години след това Пенчо Семов отваря първата си фабрика за сапун с бащата на първата си съпруга в Габрово. Следва повратен момент в живота му, който предполагам, че предопределя бъдещото му отношение към хората и завинаги го превръщат във филантроп и дарител за благотворителни каузи. Жена му и двете им деца умират от туберкулоза. Това огромно лично нещастие полага основите на щастието на стотици и хиляди българи, които по-късно биват подкрепяни от големия предприемач.
         През 1905 г. в съдружие с баща си и брат си създават фабриката за прежди и вълнен текстил „Иван Семов и синове”. Оборудвана е с най- модерни машини, заради която инвестиция става най-производителната фабрика в този бранш. През 30-те години на XX век фабриката достига шеметната продукция за онова време от 15 тона плетива на година. Големите печалби от това Семов инвестира в нови начинания.
          Отраслите, в които Пенчо Семов навлиза са различни – търговия с розово масло, тютюнопроизводство, банково и застрахователно дело. През 1917 г. става председател на управителния съвет на габровската текстилна фабрика „Успех”. Негова собственост е фабрика „Вилата”. Акционер е в памукотекстилната фабрика „Княз  Кирил” От 1933 г. до 1935 г. е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна.
         През цялата си дейност на предприемач, големият човеколюбец Пенчо Семов изпраща на свои разноски множество българи, които да получат образование като текстилни инженери в големите индустриални центрове на Европа. Има стотици случаи, в които благородникът по дух става поръчител на свои работниците при заеми за закупуване на земя. Той също често им дава пари, за да си построят жилища.
          С лични средства Пенчо Семов създава фонд за борба с туберкулозата. Дарява 300 000 долара за строежа на корпусите на Аграрния факултет на Софийския университет – днес Аграрния университет в Пловдив. Подпомага и института по заразни и паразитни болести в София. През 1936 г. дарява част от чифлика и вилата си във Варна, където е изградена почивната станция „Журналист” на Съюза на журналистите. Заедно с предприемача Иван Хаджиберов изграждат първите тенис-кортове и зимни пързалки в България. Семов построява също пансион и средно училище за девойки „Парахода”, в което учат безплатно деца на работници от неговите фабрики – днес там се помещава специализирана Болница за активно лечение на белодробни болести.
            Това великолепие може да се долови само от човек, който има сърце и душа за това.
      Човеколюбецът Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 г. Средствата, които оставя, се равняват на над 10 милиона тогавашни долара. Повечето от средствата и фабриките са национализирани от новата власт. Съвсем малка част от градежите и капиталите му биват използват след смъртта му така, както той е завещал приживе.

https://zdravkoyonchev.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2/