Войнстващите защитници на Украйна може силно да се изненадат от антидемократичните тенденции в Киев

Американските лидери натрупаха дълъг списък с измами относно международните цели на Вашингтон и естеството на американските чуждестранни цели. Скромни и дори нищожни заплахи и смущения се превърнаха в предполагаеми екзистенциални заплахи за сигурността на Америка, както и в заплахи за регионалния и световен ред, според претрупаните пропагандни разкази на Вашингтон. В допълнение, множество администрации рутинно изпират досиетата на авторитарни приятелски режими. По този начин автократи като никарагуанският Анастасио Сомоса Дебайле, египетският Хосни Мубарак и ужасяващи екстремисти като сирийските сунитски джихадисти – всички те станаха почетни членове на „Свободния свят“.

И двата компонента са налични в настоящата кампания на дезинформация на Вашингтон относно войната в Украйна. Два лъжливи аргумента в пропагандата на САЩ са толкова очевидни, че стоят като гигантски лъжи. Първата лъжа е, че войната на Русия в Украйна е напълно непровокирана. Нищо, което Украйна, Съединените щати или НАТО са направили, не е заплашвало Русия, гласи тази история, или пък допринесло и най-малко за сегашната кървава трагедия. Втората лъжа е, че Украйна е либерална, демократична страна, която със самото си съществуване като модел в съседство с Русия ужасява Владимир Путин и неговия вътрешен кръг от авторитарни олигарси.

В първоначалното си изявление от Белия дом президентът Байдън заяви директно, че руската инвазия е била „непровокирана и неоправдана“. На следващия ден той описа атаката като брутално нападение над народа на Украйна, "без провокация, без оправдание, без необходимост.“ „Непровокираната“ мантра скоро стана основна част от наратива, оповестяван от администрацията и нейните съюзници в новинарските медии и външната политика.

Критиките към руските военни действия като брутални и прекомерни са напълно оправдани, но аргументът, че са били изцяло непровокирани е подвеждащ в най-добрия случай и откровена лъжа в най-лошия. Уважавани анализатори предупреждаваха в продължение на повече от четвърт век, че разширяване на НАТО на Изток към границите на Русия ще се завърши зле, независимо кой управлява в Москва, тъй като това е по своята същност заплашително и нарушаващо важни руски интереси. Множество американски администрации обаче неглижираха тези препоръки за предпазливост. Всъщност политическите законодатели в управленията на Буш, Обама, Тръмп и Байдън продължиха да натискат за присъединяване на Украйна в НАТО, въпреки повтарящите се и постоянно нарастващи предупреждения от Кремъл, че подобна стъпка ще пресече червената линия и ще предизвика криза.

Критиците, които се осмелиха да заявят, че подобни действия на Запада представляват неразумна провокация и са огромен фактор при срива на отношенията между Изтока и Запада, бяха подложени на обстрел от клеветници, начело с администрацията на Байдън. Любимото обвинение срещу тях е, че повтарят „опорните точки на Путин“. Историческите архиви обаче съдържат изобилни доказателства срещу подобни опростенчески клевети.

По-софистицираните поддръжници на тезата, че Съединените щати и НАТО не са направили нищо, с което да провокират Русия, твърдят, че не е имало реалистични изгледи Украйна да се присъедини към алианса още дълги години, ако изобщо се присъедини, така че Путин не е имал причина да се тревожи. Тези аргументи удобно избягват въпроса, че Москва не просто възразяваше Украйна да получи членство в НАТО, но много по-съществено – руските лидери възразяваха Украйна да стане военен ресурс на НАТО, независимо дали в условията на формално членство или не.

Това е важна разлика, защото западното оръжие се изля в страната, военни от Съединените щати обучаваха украински военни и разузнавателни сили, а също и въоръжени сили на Съединените щати провеждаха съвместни учения с украински военни части, така както и със силите на други натовски държави. Има дори надеждни доказателства, че американски и украински разузнавачи са провели съвместни кибератаки срещу руски цели. Да се твърди, че подобни действия не представляват огромна провокация е дълбоко непочтено.

Толкова за първата лъжа. Сега за втората.

Координираният пропаганден обстрел от администрацията и нейните идеологически съюзници настоява, че Украйна е бастион на свободата и демокрацията, който сега е нападнат от бруталния авторитарен съсед. Бившият началник на участък на ЦРУ Дан Хофман заяви, че „това, което плаши Владимир Путин в сърцевината на този конфликт е демокрацията.“ И добави, че „Путин не може да понесе демокрация на своята граница с рускоговорящо население и търговски връзки с Европа.“

В най-добрия случай този аргумент е само наполовина верен. Русия е агресорът в настоящата война и няма съмнение, че Русия е мръсна, авторитарна държава. Демокрацията в тази страна умира от бавна смърт в продължение на двадесет години в ръцете на Путин.

Обаче идеята, че Украйна е демокрация – още повече либерална демокрация – е опровергана от обширни факти. Дори и в ранните години след „революцията на Майдана“, имаше множество притеснения относно поведението на Киев. Новото правителство на Петро Порошенко въведе тежка цензура, преследваше и дори затваряше критиците на режима, обстрелваше цивилното население в сепаратистките Донецк и Луганск и продължаваше систематичната корупция, която прояждаше Украйна, откакто беше станала независима през 1991 година. Тези тенденции продължиха и при сегашния президент Володимир Зеленски.

Погледнато строго по стандартите за корупция и политическа свобода, Украйна не беше либерална демокрация дори и преди войната с Русия да започне. Годишният доклад за корупция на Трансперънси интернешънъл, публикуван в началото на 2022 г., би трябвало да е крайно отрезвяващ за защитниците на Украйна. Транспарънси оцени 180 страни по скалата от 1 до 180, като едно е страната с най-малка корупция. Украйна се класира на 122 място.

В доклада си за 2022 г. за политическите свободи Freedom House класира Украйна като само „отчасти свободна“ – статус, подобен на този, който дават на страните със съмнителни режими като Филипините с Родриго Дутертес. По онова време дори и тази оценка е била щедра, а според множество свидетелства събитията са се влошили във всички области от началото на войната. Зеленски постави извън закона опозиционните политически партии, затвори почти всички опозиционни новинарски издания и вкара в затвора множество критици и дори официални представители от собственото му управление по обвинението, че са про-руски предатели. Има дори надеждни доклади за мъчения, използвани в политическите затвори, както и за отряди на смъртта, подкрепяни от режима, които оперират безнаказано из цялата страна.

Зеленски и колегите му нямат търпимост към критиката, вътрешна или чуждестранна. Старанието да се набелязват и сплашват външните критици стана пределно ясно това лято, когато неговият правителствен Център за борба с дезинформацията (отчасти финансиран от американските данъкоплатци, буквално) публикува „черен списък“ с такива опоненти. Множество видни американци бяха в този списък, включително професорът от Чикагския университет (и декан на външнополитическите реалисти) Джон Миършаймър, водещият на "Фокс Нюз" Тъкър Карлсън, бившата членка на Конгреса Тълси Габард и старши сътрудникът на Института Cato Дъг Бандоу. Зловещата, заплашителна природа на списъка стана още по-ясна в края на септември, когато Центърът за борба с дезинформацията пусна ревизиран списък (включващ адресите) на топ 30-те цели за началото на октомври. Този съкратен високоприоритетен списък осъжда посочените критици като „терористи-дезинформатори“ и „военнопрестъпници“. Подобно поведение категорично не се вписва в традициите на либералната демокрация. Но официален Вашингтон и неговите подопечни медии настояват в опитите да продадат тази лъжа.

Всепроникващата и непочтена пропагандна кампания на Вашингтон със сигурност ще продължи, подпомагана и подстреквана от безсрамно военнолюбивите новинарски медии. По-релевантният въпрос е дали американският народ ще се събуди и ще осъзнае, че е бил измамен отново за съмнителната презокеанска интервенция на Съединените щати в защита на още по-съмнителен чуждестранен клиент.


Авторът Тед Галън Карпентър е старши сътрудник по отбранителни и външнополитически изследвания в Института Cato и външен сътрудник на American Conservative. Той е автор на 13 книги и над 1000 статии по международни проблеми. 

В началото вярвах на добронамереността и на лъжите им
Но само глупакъг вярва повече от два пъти на едни и същи лъжи
Първата лампа светна от думите на един сириец, за Ирак, християнин, за стандарта на живот там ,преди американската намеса Попитах, за какво се намесиха тогава? Знаеш- каза той-Да сложат ръка на нефта
Втората беше с Арабските пролети Върнаха ги в каменната ера ,да бягат с надуваеми лодки през Средиземно море?
В арктическа зима ги навряха По същата причина
Украйна?
Полигонът и базата в Донецка област Ето, тази е истинската причина, никаква други И гоненето насилствено на живвеещите там, предимно руснаци
Но народът там се чувства руски Чувал съм го от украинци И за невъобзимия терор , на който са подложени от шпицкомандите Всички интервюта по телевизията нямат никаква стойност откъм истина Те са давани под смъртна заплаха
Човек от Донецк, живеещ в Лондон ми е казвал по телефона-,че е украинец, но з случая е за Русия, защото е ПРАВА!

Клоуните в Украина стават излишни !
Въпрос на време !

Развя знамето на съвестта и победата в най-сатанинските времена. Много вече събуди, други спят неспокойно.

си, Морски!

Путин беше провокиран за тази агресия, защото разузнаването му е докладвало какво подготвят САЩ. Жалко, че навремето един руски цар продава Аляска. Сега САЩ щяха да треперят от ужас.

А за Аляска, тя около половината време от както е открита е била руска.
Те са владеели в епогея си на юг тихоокеанското крайбрежие до Форт Рос, който е горе долу по средата на днешна Калифорния.

"Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време".
Ейбрахам Линкълн
US–Американските пропагандисти не си познават класиците.