Летище Божурище е разположено в равнина в северозападната част на Софийското поле, оградено от Стара планина от север, Витоша и Люлин от юг. С Указ № 2 от 2 януари 1897 г. на цар Фердинанд І е създадено военно-кавалерийско депо, което по-късно се превръща в модерен конезавод. Около него се заселват българи, които постепенно създават днешното селище, като името си е получило от едрия и кичест божур, който расте наоколо. Равнинната местност привлича вниманието на командването на създаващата се българска военна авиация. През 1911 г. е построено отклонение от жп линията София – Банкя до летището, а през 1913 г. са построени хангар и служебни сгради. През 1914 г. тук е пребазирано временно полево летище, находящо се северно от Централна гара София. Новото летище по-нататък се подготвя като главно за подготовка на летци за българската авиация.

Огромна заслуга за изграждането на летище Божурище има първият български дипломиран пилот майор Симеон Петров. Заедно с поручик-летец Владимир Балан през 1916 г. те обикалят много германски летища и работилници. Най-много харесват летището и работилницата в гр. Гросенхайм, близо до Дрезден. Началникът на работилницата майор фон Минквиц се отнася с разбиране към проблема и ги снабдява с документацията за изграждане на подобна инфраструктура в Божурище. Освен работилницата се планира да се построят четири железобетонни хангара, административни и жилищни постройки, отговарящи на изискванията на развиващата се авиация. Създадената по-късно авиационна база позволява да се създаде училище за летци и техници, което се открива на 26 ноември 1915 г. За началник на училището е назначен майор-летец Симеон Петров, което става след влизане на България в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. За две години в училището са подготвени над сто пилоти, наблюдатели и техници. След завършване на курса всички са изпратени по бойните летища в Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са известните в българската и световната авиация и самолетостроене Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков и други.

Паметна дата за родното самолетостроене ще остане 10 август 1915 г. От летище Божурище излита първият, построен от българин самолет – “Биплан Йорданов-1”, дело на гимназиста Асен Йорданов, изявил се през следващото десетилетие като пилот-авиоконструктор на над 70 типа самолети и педагог от световна величина като издава девет книги по обучение във въздухоплаване в САЩ. За него първият американски астронавт Армстронг пише: “Аз, както и всички американски летци, се учехме на авиация от Джорданов”.

Проблемите с летище Божурище започнаха от 1997 г., когато правителството на Съюза на демократичните сили  преобразува летището от публична в частна държавна собственост, т.е. да може да се продава или заменя. Тогава бях председател на Управителния съвет на Българската авиационна асоциация, която фактически представлява авиационната общественост на България. Започнахме борба за възстановяване на публичната държавна собственост на летище Божурище, която се увенча с успех през 2003 г.