Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2015 10:09 - Цъкни Вефа майна ...!
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 1144 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 25.01.2015 11:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  „Цъкни, майна, Вефа да чуйм Кидика как съ дире”!

image

image

- Как решихте кои са Вашите златни песни и те изненадаха ли Ви с нещо сега, като ги пеете отново?
- Събрах песните, които са ме направили популярен, които станаха мои визитни картички през годините, песни, които са печелили конкурси и са ми носили най-голяма радост. Разделих концерта на четири периода и така подредих песните. Хората ще чуят хитове от 70-те години, когато изгрях и когато записах най-моята песен „Хей, живот, здравей, здравей”. Ще чуят „Паркът” на Тончо Русев, „Хоро”, с която спечелих първа награда на „Златният Орфей”, „Всеки миг е лято”, „Сузана”, преминавайки през 80-те и 90-те години. След 2000 г. е четвъртият ми период, в който аз продължавам да записвам в студиото на големия ми син, който ми прави и аранжиментите.
А за изненадата... Тя, моята публика, аз я знам коя е. Това са хората над 45 г., на 56-60 г., които са израснали с моите песни. Най-хубавото е това, че в залата покрай своите родители и баби дори идват и деца. Давам автографи на момичета, които са на по 14 - 15 г. и не ме познават. Но ми разказват, че влизат в нета и слушат песни от 70-80-90-те години. И те ми казват, че обичат тази музика, че намират смисъл в нея, защото им харесват текстовете и мелодиите.
- Направихте ли всичко, каквото сте искали в музиката?
- Ако човек реши, че е стигнал своя апогей, той вече е свършен. Винаги може още. Аз съм вярващ човек, знам, че съм изпратен тук с мисия, разбрал съм я и... продължавам да пея. Спомням си, като малък пеех в махалата на комшиите. Майка ми беше съединила две пейки, където те сядаха, а аз излизах пред вратата на първия етаж. Отварях я като че се вдига завесата и пеех с китарата на прага, че е по-високо мястото. Те ме слушаха, а аз им казвах: „Да не мислите, че цял живот тук ще пея! Един ден ще се кача на голямата сцена и няма да сляз, докато съм жив”.
- Това ли разказвате в книгите си?
- Да, за това. Особено в първата, която е автобиографична. Казва се „Едно момче на 60”, издадох я, когато навърших 60 г., и разказах в нея за детството си, за ученическите си години, за белите, които съм правил, за запознанството ми с инструментите, на които свирих – банджо, китара, цигулка, докато не се отдадох на пеенето. За тези концерти, с които празнувам 40 г. на сцената, написах втората книга с разкази за весели случки от живота ми, случки с колеги и без тях. И понеже са разкази, има и такива, които са само фантазия. Тази втора книга върви с новия ми диск „Златни хитове” и дори по размери е колкото диска, за да може да си я носят хората и в джоба дори. Кръстил съм я „Цъкни вефа”.
- Знаете ли историята на тази реплика?
- О, разбира се, че знам. 1982 г. беше и подготвяха концерт за честването на 60 г. от създаването на футболен клуб „Ботев” в Пловдив, където аз съм роден. Тогава един от много известните и досега треньори Динко Дерменджиев ме покани да участвам в този концерт на стадиона. След концерта се заговорихме с Динко и той ми каза: „Знаеш ли, преди месец бях в компания на големи пловдивски зевзеци и ги поканих да дойдат на този празник. Казах им, че ще пее нашето момче Кидика и единият ми отговаря: „Цъкам лакса – става дума за една забранена по онова време радиостанция „Лаксемберг” – та цъкам Лакса – Кидика, цъкам „Свободна Европа” – Кидика, цъкам вефа – Кидика, сега ме е страх да отворя една консерва да не излезе и от нея Кидика”. И оттам това си стана градски фолклор и се наложи репликата: „Цъкни, майна, вефа да чуйм Кидика как съ дире”.

- Как се примирихте с факта, че през последните години вече не сте толкова популярен? Някои от Вашите колеги не се справиха с това.
- Ами вина за това имаме и ние. Пазарът не търпи празна ниша. 1990 г., когато станаха промените, ние много повярвахме и цялата гилдия от естрадни изпълнители застанахме на страната на промените и правихме стотици концерти и митинги за каузата на СДС, единствената дясна партия тогава. За съжаление последва голямото разочарование, защото се оказа, че това са хора, които, като вземат властта, забравят за тези, които са ги подкрепяли. А някои от тези хора ние ги направихме известни. Никой тогава не беше чувал за Иван Костов или Надежда Михайлова, хората идваха на площадите заради нашите участия в техните митинги. Ние издигнахме хората, които след това позволиха да настъпи тази голяма бездуховност в цялото ни общество. Но... да не говорим за политика, че това е мръсна дума.
През 90-те Йорданка Христова беше председател на Сдружението на музикантите, което вече не съществува. Тогава се събирахме редовно, но постепенно се поизплашихме, защото закриха Концертна дирекция, закриха импресарската агенция. И то така, че всички сега останахме без пенсии или с мизерни пенсии, защото изгорял архивът на Концертна дирекция. И ние, това поколение от 60-70 г., някои от които продължават още да работят, независимо от годините си, останахме с пенсии от 107 до 160 лв. С чиста съвест заявявам, че с нашите пари най-малко НДК построиха. Министърът Вежди Рашидов се опита да направи нещо, от куртоазия или не, но поне се опита, но пак нищо не стана, защото народът бил казал: че кои са тези. А ние сме не повече от 30 души и не вярвам, че хората могат да кажат това за нас.
Приел съм всичко, защото, както казах, и ние имаме вина да се случи това, най-лошото. Заради нашата немърливост се появи Митко Димитров и създаде „Пайнер” и показа, че от музиката и шоуто може да се печели добре. Там всичко е на полюси – има прекрасни изпълнители, има и много пошлост, но бизнесът си е бизнес. Това искат хората.
- Вие чувствате ли се забравен?
- От публиката - не. Ето, аз навърших 40 г. и направих в София голям концерт, в който участваха всички мои колеги. Преди няколко дни направихме същия концерт на Маргарита Хранова. Всички ние участваме напълно безвъзмездно. Е, нямаше нито за мен, нито за нея поне някакво писъмце от Министерството на културата, едно цветенце нямаше, едно честито нямаше, за благодаря да не говорим. Сами си организираме всичко. Аз пътувам, организирам, сам си продавам билетите по различни фирми и по-големи колективи.
- Това не е ли унизително за Вас?
- Какво да направя. Пенсията ми е 160 лв., как се живее с пет лева на ден, ако не работя. И всички мои колеги са така. Ако сам не правиш това, няма шанс да си продадеш салона. Тук повече от половината зала е продадена по този начин.
- Какво от времето, в което вие ставахте популярни и пеехте активно, нямат младите изпълнители днес?
- Концерти. Много ме е яд и съжалявам за младите талантливи изпълнители сега. Скоро на едно участие с Нора Караиванова от Горна Оряховица си говорихме за това. Те нямат концерти, а това е най-голямото богатство на нашето поколение. Там е голямата любов. Излизал съм с болно гърло и с температура, но съм пял така, че да не мога да позная себе си. Публиката ми дава сили и енергия, за да изкарам целия концерт.
Едно време Концертна дирекция ни разпределяше като лъчове из България. Аз - към Северна България, Маргарита Хранова – в противоположна посока, Борис Гуджунов – в трета, и така. По два, че и по три концерта на ден сме имали. Прибираме се за три дни, сменяме куфарите и пак на път.
- А обратното случвало ли Ви се е – публика като ледена стена?
- О, и още как. Бил съм и в суперформа, но публиката просто не ме харесва и тогава се налага да си излезеш под звука на собствените си стъпки. Това е страшно. Случи ми се веднъж в Карнобат. Пях, реагираха хората, пляскаха, всичко добре. Отклонявам се за минута, за да кажа, че програмата винаги е подредена така, че последните песни в нея да са най-хитовите и да ти изкарат бис. И пея аз, хората ми се радват, докато пея. Изпявам последната си песен, те започват да ръкопляскат, аз се скривам зад кулисите, готов да изляза за бис. Обаче като се скрих, ръкоплясканията спряха. Оркестърът седи на сцената, в залата – тишина. Като си тръгваме, отвън тълпа. Хората ме чакат за автографи и ме питат защо не съм пял още. Аз казвам: „Вие не ръкопляскахте, как да изляза, като не пляскате?”, а те: „Ми ние помислихме, че ще се преобличате, и Ви чакахме”.
- А разбрахте ли всичко за любовта, след като толкова песни за любов сте изпели?
- Намерих я. И вече вярвам, че съм си успокоил нрава, защото и аз, като всеки човек, съм грешен. С моята съпруга сме от много време заедно, макар че миналата година чак сключихме брак, и то благодарение на дядо Григорий, който каза – дайте да ви венчая, че е грехота да живеете така. Избрахме 11.11.2011, напук на това, дето всички казваха, че датата носи нещастие. Единицата е и нейното, и моето число според нумерологията. Запознахме се през 2001 г., миналата година празнувахме 10 г. и пак имаше единица вътре.
- И сменихте София и Пловдив за Велико Търново.
- Тук много ми харесва, спокойно е, красиво е. Даже, като шофирам, се чудя колко са спокойни хората, чак се ядосвам. Платната направени за две коли, а всички си карат в една колона и не се нервират. Но постепенно взех да свиквам и аз, защото от бързане няма смисъл.
- Какво е усещането Ви за любов сега?
- Абе то разлика няма. Любовта е и хубаво, и лошо нещо, независимо на колко си години. Като света – на полюси. Любовта е и хубаво, и лошо, и зло, и добро. Като света. Любовта много помага на творците. Както и тъгата, разбира се, противоположната емоция. Любовта те издига във висините и може да те изгори много лошо. Особено ако се намеси и ревността, а това ми се е случвало най-вече в първия брак. От липса на опит се жени човек първия път, после, защото е забравил, а третия път вече е от любов. Любовта е прекрасно нещо, особено когато има разбирателство и когато си поставиш за цел да не се бъркаш в личното пространство на твоя партньор. Всеки трябва да си има своето време и пространство. Със Снежана ми е добре, приел съм всичката тази мъдрост и заедно се радваме на четирима внуци вече.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

www.borbabg.com/



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2012377
Постинги: 529
Коментари: 287
Гласове: 1152
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930