Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2015 17:43 - ЯНА ЯЗОВА
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 1523 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.02.2015 18:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Неотдавна се състоя премиера на документалния филм на Люба Кулезич за Яна Язова, една от най-талантливите български писателки през 30-те и 40-те години, която е била отхвърлена от комунистическия режим и умира в дома си при неизяснени обстоятелства през 1974 г. За пръв път нейна книга след 9 септември 1944 г. е издадена през 1987 г. - романът й “Левски”, чийто ръкопис е издирен и редактиран от журналиста и литературоведа Петър Величков, автор и на мемоарната книга “Яна Язова: проклятието на дарбата”. Величков оспорва достоверността на филма, след като първоначално е работил по него.

Петър Величков е 54-годишен, автор е на книгите “Страсти и скандали в царска България” и “Софийските потайности” и др. Работил е за вестниците “АБВ” (1980-1991), “Подкрепа”, “Експрес”, “Новинар”, “Монитор” и “24 часа”, редактор на сп. “Библиотека”. Носител е на званието “Рицар на книгата”. Става известен като откривател на неиздадените творби на Яна Язова. Най-голям шум се вдига около романа й “Левски”, издаден под негова редакция по чернови от Централния държавен архив. Смъртта на писателката и кражбата на нейните ръкописи стават повод за много слухове, клюки и коментари по времето на Тодор Живков. За кражба на оригиналния ръкопис на романа “Левски”, тиражиран досега в три издания, е обвиняван писателят Николай Хайтов.
- Г-н Величков, най-напред - коя е Яна Язова?

- Истинското й име е Люба Тодорова Ганчева. Родена е в Лом през 1912 година. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка й – Радка Бешикташлиева е потомка на един от известните български търговци в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.
Яна Язова още като гимназистка (1930) занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова. През 1931 г. излиза първата й стихосбирка „Язове“, следват още две. Постепенно преминава към прозата с първия си роман „Ана Дюлгерова“ - за невъзможността нещо в България да се промени. Следва романът „Капитан“ (1940) - първият български роман за наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател е съден от Народен съд и убит. След 1944 г. Яна Язова се отказва да се присъедини към писателите, които се втурват по бригади и писане на хвалебствия за новата власт.
Омъжва се през 1943 г. за инженер Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 50-те години. През 1960 година за пръв път Яна Язова излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков по-късно й казва, че няма да издадат романа.

- Люба Кулезич признава, че вие сте извадил от праха Язова, но в същото време ви обвинява, че си измисляте, че Николай Хайтов е откраднал нейния роман?

- През 2002 година Люба Кулезич ми се обади и каза, че иска да направи документален филм за Яна Язова. Аз исках подобен филм да го направи човек, чийто произход не е вързан с някакви политически пристрастия. Мен ме интересуваше да се направи филм за писателката Яна Язова, за нейната съдба, за героите на нейните романи. Отначало се поколебах. Кулезич ми направи впечатление на интелигентна жена, с бърза мисъл и си казах – защо не. След 2002 година започнаха разговори между мен и нея, свързах я с всички хора, които са познавали Яна или биха могли да кажат нещо. Направи ми впечатление, че още в началото тя реши да не снима Радой Ралин, проф. Филип Панайотов.
   Още преди да издам книгата си “Яна Язова: проклятието на дарбата” през 2007 г., аз й разказах всичко. Свързах я с познати на писателката, обяснявах й. Това нещо доста се проточи. В началото на 2007 година тя ми се обади и каза, че субсидията за филма е взета и трябва да почват снимките. В началото Кулезич каза, че ще съм сценарист, консултант, но като взе субсидията, ми каза, че са й дали само 50 хиляди лева, които били недостатъчни за документален филм. Не съм искал да търся някаква слава или пари, опазил ме Бог, особено в този филм.

Ние обаче говорихме, че Кулезич ще направи филм за Яна Язова и аз повярвах на нейните крокодилски сълзи. А в същото време предложи антифилм. Аз не мога да възприема последната му конструкция, защото си мисля, че едва ли Националният филмов център е субсидирал филм за една убита писателка, в който лайтмотив е как синът на обвинения за кражбата на нейните ръкописи й вае паметна плоча (б. р. - става дума за сина на писателя Николай Хайтов, скулптора Александър Хайтов).
Откакто се занимавам с Яна Язова, вече 25 години, което съм получил като хонорар от статии за нея, или за подготвяне на неин роман, съм се опитвал да го върна пак за нея. За филма Кулезич ми даде 150 лв., а с още 50 лв. от мен основах фондация “Яна Язова” в родния й град за насърчаване на млади таланти.

- Вие смятате, че филмът на Кулезич е антифилм?

- Филмът на Кулезич напада биографията на Яна Язова в два от най-съществените й пункта - нейното убийство от Държавна сигурност и след това кражбата на оригиналните й ръкописи, които, да подчертая дебело, и до днес са в неизвестност. Всички нейни романи, които аз приготвих от 1987 г. – тогава излезе романът „Левски“, на другата „Бенковски“, „Шипка“ излезе ‘89-а, както и двата й други големи романа „Александър Македонски“ и „Соленият залив“, разчетох по техния втори или трети машинописен екземпляр. Оригиналните ръкописи ги няма.

Кулезич не трябваше да се занимава с Яна Язова, от която нищо не е разбрала, а е трябвало да поиска субсидия за филм за Николай Хайтов.
Откъс от романа “Левски” на Яна Язова, публикуван за пръв път във в. “АБВ” през 1985 г.

- Как живее Яна Язова през социализма? Тя е била зачеркната като писателка, така ли?

- Тя сякаш не е съществувала. Не членува в Съюза на писателите, никой не я издава, няма и ред публикуван. За нея се грижи нейният мъж, а след смъртта му тя преживява с неговата пенсия. Яна Язова е принудена да продаде половината от апартамента си, преграждайки го на две. По този начин обаче си подписва смъртната присъда, защото продава другата част от апартамента на човек от охраната на Тодор Живков и негов двойник – Алтънков. Някои смятат, че той има пръст в убийството й през 1974 година. След нейната смърт двама души се възползват от онова, което тя е оставила. Единият човек е същият Алтънков, който взема и нейната част от апартамента, като бившата му съпруга живее до ден днешен в него. А от ръкописите се възползва Николай Хайтов.

- Вие защо толкова се интересувате от тази писателка?

- Аз бях въвлечен в тази история и мислех, че участието ми ще бъде инцидентно. Така вече 25 години. Няма подобен случай, като този с Яна Язова в българската литература - с труп и откраднати ръкописи, и отгоре на всичкото крадецът да е бил толкова влиятелен, като покойният Николай Хайтов.

- Това доказано ли е? Как разбрахте, че Николай Хайтов е откраднал ръкописите й?

- През 1984 г. аз работех във вестник „АБВ“ и главният редактор Филип Панайотов ми каза да отида при проф. Тодор Боров (известен български библиограф, приятел на проф. Александър Балабанов и Елин Пелин, баща на известния учен Цветан Тодоров, който живее във Франция) в Бояна, тъй като той по това време той вече не виждаше и трябваше някой да запише една негова статия. Когато отидох при проф. Боров, той издиктува статия, в която се разказваше, че романът на Яна Язова „Левски“ е откраднат от Николай Хайтов и е депозиран в издателство „Христо Г. Данов“.
Аз записах тази статия и преди нейната публикация професор Боров ми каза: „Петре, ще публикуваме статията, този ще изтегли ръкописа и ще го унищожи. Затова отиди в Централния държавния архив, виж между ръкописите на Яна Язова дали няма някаква чернова.“ Отидох аз, дадоха ми чекмеджетата с фишчета коя архивна единица от фонда какво съдържа и започнах да поръчвам наред, да налучквам. Изненадах се, защото ми дадоха куп огромни кутии. В тях открих ръкопис, в който Левски се появява, после изчезва, не можех да се ориентирам, в един момент обаче разбрах, че не става въпрос за роман за Левски, а за трилогия. Тя съдържа три романа - „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“. Открих копия на първата и втората част на „Левски“, една част на „Бенковски“ и „Шипка“. Поръчвах, поръчвах и накрая излезе третата част - на нея пишеше: „край на романа „Левски“. Боров се разбра с Филип Панайотов да се пуснат откъси във вестника. Боров смяташе, че Хайтов никога няма да си признае и да върне оригиналния ръкопис. Ние обаче имахме чернова, годна за публикуване. Почнахме да пускаме откъсите в “АБВ“ и без да знам, Филип Панайотов ме подписа - като издирил и подготвил за печат текста. Така бях въвлечен в тази история. Оттук нататък всички атаки на Николай Хайтов се насочиха към мен. Ако не беше задигнал ръкописите, поведението му би било друго.
Яна Язова през 30-те години. Снимка: архив на Петър Величков

- Какво стана като излязоха откъсите?

- Те послужиха като детонатор за отдавна дискутираното в Съюза на писателите, че Хайтов е окрал покойната Яна Язова (б. р. - по онова време Хайтов съобщава, че пише роман за “Левски”). Появата на откъсите отприщи тези приказки от една страна, а от друга - стана литературна сензация. Завръщането на една авторка, недолюбвана от режима, по онова време се считаше за голямо събитие. Малко преди това самият съюз беше раздиран от огромния скандал по сходен повод – Николай Хайтов беше присвоил ръкописа на книгата на Екатерина Томова „Забравените от небето“ и беше решил да го издаде под свое име. Този скандал, в който Екатерина Томова беше доста подкрепяна и от Радой Ралин, и от други известни тогава смели хора, беше приключен от Тодор Живков. Той разпоредил книгата на Екатерина Томова да излезе под нейно име, така и стана.
Веднага след излизането на откъсите на „Левски“ във вестник „АБВ“, ми се обадиха от пропуска и ми казаха, че ме търсят от Държавна сигурност. Взеха ме двама гардероби, натикаха ме в една кола и ме закараха в Партийния дом. Не знаех за какво и къде ме водят и бях много уплашен. Там се озовах в кабинета на Тодор Живков.

- Никой не ви казва къде ви водят?

- Не. Директно в колата и това е. Като влязох при Тодор Живков, той беше седнал и каза: „Романът на Яна Язова ще излезе, но Хайтов няма да го закачаме. Той няма да те закача и ти няма да го закачаш. Хайде сега, отивай си“ и се засмя. Аз излязох като гръмнат. Пак ме качиха в колата и ме върнаха в редакцията. Като се качих в стаята от мен почна да шурти вода от притеснение. Едва не хванах диабет.
Петър Величков. Снимка: e-vestnik

- Какво се случи с романа „Левски“?

- Малко след това на пропуска в редакцията беше оставено ръкописно писмо на Михаил Неделчев, в което се казва, че са разбрали за моята литературна находка и ме канят на разговор в издателство „Български писател“. Казаха, че проявяват интерес да издадат романа. Аз им казах, че съм журналист и не съм приготвял архивни текстове и ще предоставя всичко, което искат, да си го подготвят. Те казаха - не, държат аз да го подготвя. И започнах да копирам черновите на романа. Книгата беше включена в плановете, да излезе по повод 150-годишната на Васил Левски. Производственият процес на една книга тогава беше около година, година и половина. Нямаше компютри. В крайна сметка ръкописът от 1200 страници го разделих на седем, преписаха го седем машинописци. Много трудно, но влязохме в срок. Когато излезе на пазара, той се превърна в това, което днес наричаме бестселър. Бях поканен на представянето му в Пазарджик в зала с около 1000-2000 души. Докато говорех, ме попитаха кой е откраднал ръкописа на Яна Язова, аз си замълчах. От залата започнаха да подвикват: „Николай Хайтов окраде ръкописите, той окраде и наследството на Герасимов“.
Така през годините ми се наложи да изслушвам много хора, чиито ръкописи са били окрадени от Хайтов. Затова ми се струва, че ако някой в България е специалист по Николай Хайтов, това съм аз.

- Много хора ви се оплакваха от Хайтов, така ли?

- Аз съм свидетел на два случая, които съм описвал в моята книга. Първият е с книгата на баща и син – Попматееви, бащата е свещеник. Попматееви си депозират един ръкопис в Народна библиотека, с който подлагат на съмнение телеграмата, в която се казва, че поп Кръстю е предал Левски. Тълкува се една дума от телеграмата – “мухибир”, която се превежда от турски и като шпионин, и доносник, и свещено лице, и поп. Хайтов взема този ръкопис и им казва, че той ще го издаде. Започват те една битка, в която се включи и проф. Николай Генчев на страната на окрадените, и писателят Иван Мартинов. Този ръкопис излезе под друго име, не това на Хайтов.
Другият случай беше с Георги Тахов – той е първият, който във вестник „Пулс“ направи една поредица за гроба на Левски - че бил погребан в църквата „Св. Петка Самарджийска“. Тахов веднъж ме срещна, години след като излезе книгата на Хайтов за гроба на Левски. Разпитах го, защото знаех какво е писал той пръв. Той ми каза, че преди години в дома му се появил Хайтов с една чанта. Без да го пита нахлул вътре, отворил чантата и му казал каквото има за гроба на Левски, да го дава. Тахов му казал, че ще прави той книга. „Ти не си достоен за Левски“, казал Хайтов и добавил: „Внимавай, защото имаш дете!“ Тахов му напълнил чантата с дневника на Бучински, с публикации, със свои писания.
Машинописно копие от ръкописа на романа “Левски”, част от трилогията “Балкани”, открит в архивите от Петър Величков. Снимка: архив на Петър Величков

- Всичко това за Хайтов звучи невероятно. Професор Боров, чиято публикация е станала повод да се занимавате с всичко това, откъде е научил за кражба на ръкопис от Хайтов? Тогава много клюки се говореха?

- Професор Боров не се интересуваше от клюки. Яна Язова е откритие на проф. Александър Балабанов, който е бил близък с Боров. Този случай го бях чул не само от Боров, но и от Радой Ралин. Че Николай Хайтов е заложил ръкописа в издателството, беше публична тайна. След публикуването на откъсите в „АБВ“, които аз издирих, романът „Левски“, представен с името на Хайтов, е изтеглен от издателството и всички следи около него – документации, рецензии при постъпването му, са заличени.

- Самият Хайтов коментираше във „Всяка неделя“ по онова време, че пише роман за „Левски“. Но имаше ли някакво обяснение защо този роман не излезе?

- Историята е следната – Николай Хайтов обяви във „Всяка неделя“, че е приключил романа си за Левски и негов съветник е един доктор, на когото се доверява. Това интервю го вижда Георги Томалевски – известен български есеист и автор на повести, родом от Крушово, Македония. Той е рецензент на романа „Левски“ на Яна Язова през 1960 г. (б. р. - неиздаден тогава). Томалевски много се ядосва след това интервю, защото малко преди това той е имал разправия с Николай Хайтов във връзка с един дневник за Петко войвода, по който Томалевски прави първата книга за него. А пък след това Хайтов, въз основа на дневника, написва книгата си за капитан Петко войвода. Томалевски пуска във вестник „Пулс“ статия, в която се казва: „Имаше писателка Яна Язова, тя написа роман за Левски, който е изчезнал, но ако някой си позволи да го публикува под свое име, или части от него, аз ще позная и ще го изоблича“. За да бъде по-достоверно, Томалевски представя текста си като разговор, на който са присъствали няколко писатели. Този текст го пуска Георги Тахов във в. „Пулс“. Ако Хайтов не е откраднал текста на Яна Язова, защо тогава веднага след публикацията той се е обадил на Тахов и му се е карал и заплашвал? Ние не можем да очакваме, че Николай Хайтов е оставил документални следи, че е крадец на това или онова.
Петър Величков. Снимка: e-vestnik

До своята смърт Хайтов твърдеше, че никога не е влизал в дома на Яна Язова и недоволстваше, бил наклеветен. В интервю от 1993 г. четем: „Казват, че след смъртта на поетесата Яна Язова съм проникнал в нейната квартира и съм задигнал ръкописа на романа й за Левски. Тази, да речем, кирлива риза отново се тиражира, но никой не сочи доказателства.“ След време, като приключиха снимките за филма на Люба Кулезич през 2007 г., във в. „Поглед“ Жени Божилова – третата съпруга на Хайтов, е дала интервю, със заглавие „Поредното злословие срещу Хайтов“, взето от Кулезич. В него Жени Божилова отговаря, че не си спомня кога за първи път е чула тези обвинения: „Трябва да погледна в коя година по решение на Управителния съвет на Съюза на писателите Николай и покойният Христо Аянов (юрист на съюза), отидоха да опишат литературните творби на Яна Язова, за да бъдат предадени на Държавния архив.“ Оригиналите не са в Държавния архив. Ако Люба Кулезич се е сприятелила с това семейство, което е абсолютно очевидно, аз мисля, че това е най-интригантското и най-манипулативното нещо, което може да се измисли.

Този готов роман, за който Хайтов говореше през 1982 г., и разговора му с Кеворк Кеворкян не си ги измислям. От този роман не е публикувана нито една страница. Ако той е бил написан от Хайтов и е съществувал в някакъв вид, мисля че семейството нямаше да се поколебае да го публикува.
Кулезич оплюва без доказателства…

- Говорите за себе си?

- Да, и ме оплюва, въпреки че, ако има нещо за Яна Язова във филма, то е извадено от това, което съм казал, написал и издал. Приносът на Люба Кулезич е, че тя е поканила сина на Хайтов, който през цялото време се дава как вае барелеф на Яна Язова. И е докарала литературоведката Цвета Трифонова, специалистка по Вапцаров, да говори за Хайтов, че можел сам да си напише роман за Левски. А тя отдавна ми има зъб.

- Вие твърдите, че Язова е убита, а какви доказателства има за това?

- Във филма Кулезич показва един патоанатом, който не е участвал в аутопсията на трупа, каквато изобщо и не е имало. И този човек разсъждава, че логично би било Яна Язова да е умряла от инфаркт. Всички лекари, които са виждали трупа на Яна, са мъртъвци. Аз разговарях с един от тях през 1985 година, специално ходих до моргата. На Яна Язова й е била дадена отрова и тя е повърнала, а повърнатото е било изследвано. Никой от останалите интервюирани във филма не каза, че Яна Язова е умряла от естествена смърт – нейната съседка казва, че може би се е самоубила. Дъщерята на нейната първа приятелка пък казва, че Яна на 62 години, когато се случва това, е била здрава и права, жена с интереси и не е имала причина да се самоубива.

- Специално сте ходил до моргата?

- Чрез познат в съдебна медицина се срещнах с професора, който е правил аутопсии по времето, когато е била убита Яна Язова. Влязохме при него и му обясних, че се интересувам от Люба Ганчева Тодорова – Йорданова. Думите му бяха: „Това да не е писателката, докарана вмирисана? Какво искате, няма да питате за нея, нямате представа за какво става въпрос“. Било е късно за аутопсия, трупът е почнал да се разлага.
Ходих при първия братовчед на Яна Язова – Любен Ганчев, който разказа, че като са разбрали, че трупът е изнесен и е полугол, са взели дрехи и са отишли в съдебна медицина, за да го облекат. Там са им казали: „Вие добре ли сте, въобще не сме правили аутопсия, сложихме директно в оловния ковчег и пак мирише“.

Яна Язова е била наклеветена, че работи против властта. Когато излязоха откъсите в „АБВ“, ми се обади мъж от софийското градско управление и ми каза: „Другарю, аз разследвах случая с трупа на писателката, имаше повръщано в хаванчето – изследвано е, открихме отрова. Тя е била удушена с колана на халата си. Ние го окачествихме като убийство. Дойдоха от Държавна сигурност и събраха цялата преписка. Вие не знаете с какво сте се захванали.“ Питах го как се казва, да се видим, той отказа и повтори: „Не знаете с какво сте се захванали.”
Преди да бъде убита, е била заплашвана, че ще бъде удушена. Това ми разказа братовчед й, Любен Ганчев. Тя не е пускала никого в жилището си, освен ако не е имала уговорка. В тези години, ако някой повдигнел въпроса за нейното убийство и ръкописи, с него би било свършено.

- Според вас това е филм, който се опитва да оневини Хайтов?

- Взимаш субсидия за Яна Язова, но се опитваш да оневиниш Николай Хайтов.

Иван Бакалов: - Аз като студент съм сътрудничил на сп. “София”, на което главен редактор беше Хайтов. После и работих там, а той вече беше член на редколегията. И не ми се вярва, че е такъв злодей.

- Не сте имали стълкновение. Попитайте Велислава Дърева, която го беше изобличила, че е присвоил ръкопис на един родопчанин, какви неприятности й се случиха и накрая беше пребита.
След падането на Тодор Живков Хайтов заведе дело срещу мен, искаше да ме вкара за година и половина в затвора и да му платя 5 хиляди лева, за това, че съм го наклеветил. Аз се бях подписал под едно писмо на 85 интелектуалци, които разобличаваха неговите подвизи. От всичките 85 души, той се нахвърли срещу мен. Единственият ми свидетел беше Свилен Капсъзов (б. р. - писател и журналист от Родопите, бивш депутат от ДПС, който загина при автомобилна катастрофа). Той на финалното дело каза на Хайтов: „Ти окраде ръкописите на Яна Язова, ти посрами нашата хубава планина Родопи, ти си позора на българската литература“. Делото беше прекратено, Хайтов обжалва, но повече не се яви и окончателно беше прекратено.


28 Април 2009   e-vestnik.bg/   http://e-vestnik.bg/?p=6102&cp=8

VVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVV

Яна Язова е псевдоним на Люба Тодорова Ганчева (23.05.1912, Лом - 07.1974. София).

Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща й Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Неин родственик е българския етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Н. Начов. Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците "Литературен глас", "Литературен преглед", "Развигор", "Вестник на жената", "Дневник", "Мир", "Зора" и в списанията "Светулка", "Другарче", "Вяра и живот" и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца "Блок". Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб.

Първите й три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно - гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.

В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата ("Капитан"). Творческите й пристрастия са свързани с историята. Драмата "Последният езичник" е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Владимир срещу византизацията на българската държава. Драматургичната интерпретация извисява образа на ослепения княз до трагизма на самотното прозрение, до пророческо обобщение за национално-историческото битие.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика - "Александър Македонски". За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение. Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Нестандартността в подхода към истор. време разширява неговите граници, повествованието навлиза в дълбочината на древни културни пластове. Философско-историческата идея обхваща не само масовия порив към свобода и героизъм, но извежда и значението на моралния абсолют в лицето на Водача като пример за святото дело. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката. В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.

Съчинения: Язовa. Стихотворения. 1931; Бунт. Стихове. 1933; Кръстове. Стихове. 1934; Ана Дюлгерова. Роман. 1936 (1938); Капитан. Роман. 1940: Последният езичник. Драма в 3 д. 1940; Герой. Разкази. 1941; Лица в черти, в стихове и колелца. 1941; Левски. Роман. 1987; Бенковски. Роман. 1988: Шипка. Роман. 1989.

 

(материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994; автор на статията: Цвета Трифонова)

www.slovo.bg/showbio.php3
 

image













Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2012316
Постинги: 529
Коментари: 287
Гласове: 1152
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930