Счита се, че Орфей е живял през ХIII век пр.н.е. [25]. В гръцката митология той е участник в похода на Аргонавтите, който е бил "едно поколение преди Троянската война". Проповядвал е ново религиозно - философско учение, намерило много последователи в древността - наречено по името на автора си "орфизъм". Макар да не приемат реалността на автора, историците признават съществуването на орфизма и неговото значение за световната култура.

"Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда зa всички"

Според орфизма душата на човека продължава да съществува и след смъртта. На представите на гърците за мрачния Аид се противопоставя идеята за блаженство след смъртта. Противно на култа към Дионис и необузданите вакханалии на древните траки Орфей проповядва стремеж към скромен и праведен живот на Земята. Такa тoй се явява предшест-веник на християнството ХIII века преди Христос. Според Аристотел [26] "Орфей над всички проповядваше идеята за братство на човеците". Орфеевият девиз бил "Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда зa всички" В орфизма важно място заемали мистериите - религиозни ритуали, извършвани от определен кръг "посветени". За външни лица те били тайна. Според Конон, Орфей властвал над македоните и над одриската земя и проповядвал "в една голяма и добре направена за мистерии постройка" [27].

Учението на Орфей намерило много последователи.Между тях бил Тамирис /Тамир/, който според Страбон царувал на Атонския полуостров. Фригийският цар Мидас управлявал, "като слушал на планината Пиерия поученията на Орфей". Други царе - жреци са били Залмоксис - на гетите в Североизточна България, Финей от Салмидесос - управлявал земите около Босфора, Марон - владетел на киконите и известният от Илиадата Резос, възпят и от Еврипид. Според Филострат Резос /Рез/ отблъснал чумата от Родопите. Резос загинал при Троя. Костите му били погребани от атиняните край основаният от тях град Амфиполис на егейския бряг на Тракия. Гробът на легендарния цар се превърнал в светилище.

Преданията са запазили и сведения за въоръжени сблъсквания между после-дователите на Орфей и тези на Дионис [28]. Самият Орфей е бил разкъсан от вакханки. Ликург, управлявал траките при Хелеспонт /Дарданелите/ пратил войниците си да погубят почитателите на Дионис. Подобни събития са отбелязани и на о-в Самотраки, и в Тесалия.

Останал в историята и сина на Орфей - Музей. Платон [29] пише за странстващи гадатели и лечители, които носели със себе си "много книги на Орфей и Музей". Ал. Фол също споменава за "орфически папируси"[30]. Значи Орфей и последователите му са творили и в писмен вид ? Това не е изключено. Макар че траките от онова време не са имали свoя писменост, Орфей е бил запознат с египетската култура, а и с други народи, имащи писменост. Според някои историци [31] орфическата литература е била създадена в VI век преди н.е. и в първите векове след н.е. Като пръв автор на орфически произведения се сочи Ономакрит, живял през VI в. пр.н.е. в Атина [32]. Но същият този Ономакрит бил изгонен от Атина не за друго, а за фалшифициране на стих от Музей [33] ! А може ли да се фалшифицира нещо, което не съществува? Това показва че произведенията на орфизма са много по-стари и освен това са били познати на атиняните и много ценени от тях, за да се стигне до изгонване от града само заради едно плагиатство. Разбира се, имало е и по-късни автори, които са творили, вдъхновени от идеите на Орфей. Един от тях е Питагор. Той е роден на остров Самос през VI век пр.н.е. Пътувал из Египет, Финикия, Вавилония. Около 531 год. се установил в град Кротон във Велика Гърция /гръцките колонии в Италия/. Там създал знаменитата Питагорейска школа, която се основавала на орфизма и оказвала огромно влияние върху философията през цялата антична епоха.

Синът на Музей - Евмолп става основател на прочутия род на Евмолпидите - тракийски владетели, чиято резиденция е била според Д.Чиликов в северната част на Пловдивското Трихълмие. Самият Пловдив в тези древни времена се е наричал Евмолпия. По-късно Евмолп по някаква причина се преселил на юг. Според легендите той завоювал цяла Атика в битка с владетеля й Ерехтей. След като се заселил там, той основал Елевсинските мистерии [34]. Мистериите били празници в чест на богиня Деметра, които се провеждали в края на септември и началото на октомври /велики мистерии/ и през пролетта /малки мистерии/. Съдържали представления,показващи тъгата на богиня Деметра изгубила дъщеря си Персефона /Кора/, търсенето й в Аид и радостта от намирането на обичаната дъщеря. В мистериите участвали само посветени Кандидатите преминавали през две степени на посвещение - мисти /посветени само в малките мистерии/ и епопти [35]. Мистериите сложили началото на античната трагедия [36]. Исторически факт е, че от най-древни времена мистериите се ръководят от рода на Евмолпидите в град Елевсина. От VI век пр.н.е. Елевсинските мистерии придобили общонационално значение за Гърция. От около 600 г. за тях се грижила Атинската държава.