Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2015 13:23 - Алън Дълес
Автор: balkan1 Категория: Политика   
Прочетен: 1111 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.02.2015 13:27


image

 В първите години след Втората световна война се ражда идеята за близка по цели, съдържание и идеи операция под кодовото название „Разбиващ (разцепващ) фактор” (Operation “ Splinter Factor”). Неин идеен родител е Алън Дълес.
Интересно в случая е, че подобно на случая „Пенковски” много години по-късно, нещата и в този случай тръгват от английското разузнаване, но по негова инициатива, по ред причини „хитро” се прехвърлят на американците и се оставя те да носят риска от провал, логистиката и финансирането на това мащабно мероприятие. Според някои изследователи даже наименованието на операцията е плод на английското,а не на американското въображение.
Историята започва с това, че полски подполковник Йозеф Швиятло се свързва с резидента на английското разузнаване във Варшава и заявява готовността си да измени и емигрира в Англия. Началните проверки показват, че полякът е един от дванадесетте най-влиятелни и страховити ръководители в полските специални служби, заместник началник на политическото контраразузнаване, търсещо „врагът с партиен билет” или по-точно следящо за недопускане внедряването на чужди агенти всред управляващия политически елит.
Както в случая с Пенковски много години по-късно, англичаните проявяват супер предпазливост и пред възможността това да е опит за „подстава” от източните разузнавания, решават да „поделят” риска с американците. По свои канали информират Алън Дълес за случая. В главата на Дълес веднага се появява схемата за използване на невероятния случай. Отговорът е: „да се предаде на поляка, че американците са готови да отговорят на всички негови условия, но само ако се съгласи за сега да остане „на место” и да работи с тях вътре в полските служби”.
Ражда се най-крупният и най-успешният американски агент от времето на Студената война –„Алис”, който се превръща в основния инструмент в ръцете на Дълес и ЦРУ за провеждането на дългосрочната операция „Разбиващ фактор”. А основният замисъл на операцията е, разчитайки на параноята на Сталин, да се подстави като „американски агент” Ноел Филд – реално съществуваща личност, американец управлявал по време на Втората световна война благотворителна фондация действаща в неутрална Швейцария. Тази организация е осигурявала американски финансови средства за антифашистките движения в окупирана Европа и в тази дейност Филд е имал широки лични връзки и контакти с нелегални комунистически деятели. Имено чрез Свиятло – агент „Алис” се провежда комбинация за арест на Ноел Филд в Полша и прехвърлянето му в Будапеща, по-късно на съпругата му и на края и на доведената им дъщеря и използването им за формиране на начални обвинения срещу Ласло Райх в Унгария, Рудолф Слански в Чехословакия, Владислав Гомулка в Полша, Трайчо Костов в България, че са англо-американски агенти още от годините на съпротивата. Така започва веригата от съдебни фарсове. Всички, без процеса срещу Гомулка, завършват с десетки смъртни присъди, изпълнени почти веднага след разигралите се „процеси”.
Това е “Splinter Factor” - най-мащабната разузнавателна операция от времето на „студената война“, планирана да предизвиква съпротива и въстания в народните републики от Източна Европа, на практика да ги откъсне от СССР и да ги вкара в орбитата на Запада – без да започва нова война.
Наред с това мащабно активно мероприятие, двете разузнавания не се отказват и от остри диверсионни операции. Почти паралелно с „Разбиващ фактор” се провежда и мащабно прехвърляне по въздух и вода на диверсионни групи от албански емигранти, чиято задача е да организират въоръжена съпротива и сваляне режима на Енвер Ходжа. Обсъждането на тази операция става през пролетта на 1951 г. в кабинета на началника на новосъздаденото ЦРУ – контраадмирал Роскоу Хилънкуотър. На съвещанието присъстват началника на отдела за политическа диверсия Франк Уизнър и неговия заместник Франк Линдън. Несъмнено обаче, главните действащи лица са последните двама присъстващи - духовният баща на ЦРУ Алън Дълес и . . . съветникът от английското посолство и човекът за връзка между двете служби Ким Филби!
Тук се появява големият въпрос! Няма как Ким Филби, руски разузнавача на ръководен пост в аглийското разузнаване, да не знае за тези операции. По това време той ръководи отдела за работа срещу СССР и народните демокрации и отговаря за сътрудничеството с американските служби. Няма начин като руски разузнавач той да не е информирал – и то подробно- своевременно и многократно МоскваВ своята автобиографична книга „Моята тайна война” Филби сам пише за „Албанската” операция и за своето участие довело до пълния и крах. А бившият служител на ЦРУ Майлз Купленд, лично познавал Филби, заявява след като става известно, че той е в Москва, дословно следното: „Дейността на К. Филби в качеството на офицер за връзка между СИС и ЦРУ е довела до това всичките изключително обширни усилия на западните разузнавания в периода от 1944 до 1951 г. да са били безрезултатни. Би било по-добре, ако ние въобще нищо не сме правили.”
Изниква въпросът: защо руснаците са се хванали на въдицата на Алън дълес и не само са инициирали, но и активно контроллирали провеждането на всички тези процеси в „зточна Европа?
Логичният отговор е само един. Процесите са обслужвали политическите планове и интереси на Йосиф Висарионович Сталин и съветското партийно и държавно ръководство. Те не са се „хванали на американо-английското активно мероприятие. Напротив. Те са използвали тази схема по един чудовищен начин, за да не допуснат появата на каквото и да е самостоятелно, „националистическо“ мислене в ръководните среди на сателитите.
Справедливостта изисква историята да отговори. Още повече, че се „долавя“ силно и ясно ехото на тези операции почти 40 години по-късно – в събитията в СССР и Източна Европа от края на 80-те и началото на 90-те години.
Това може и трябва да стане с нов и пълен прочит на делото на Ким Филби в архивите на руското разузнаване. Там трябва да има следа от предупрежденията на Филби за операцията Splinter Factor. И ако това не е така, тогава историците ще трябва наистина да потърсят нови отговори на възникващите въпроси.
И независимо от твърдението, че историята се пише от победителите, тя отново е длъжник на истината и справедливостта.
Да се надяваме, че някой ден ще отворят архивите на тайните служби на новите приятели и партньори, и на старите ни съюзници. Тогава много дълго скривани сензации ще станат публично достояние. Защото очевидно е вярно определението, че „разузнаването нищо не е така, както изглежда“ и „отварянето на досиетата“ не може да бъде нито налатото, нито началото, нито краят на пътя!


ПОСЛЕПИС:
Знае се, че АЛЪН ФОСТЪР ДЪЛЕС е умът зад изграждането на Централното разузнавателно управление. И до днес е строго секретен докладът с виждането му за това как трябва да изглежда новото американско разузнаване, изготвен по искане на американския президент Хари Труман.
Твърди се, че в този документ се съдържа следната постановка:
"Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ, за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви, в които тези хора да повярват. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и в Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата и изкуството, ще поощряваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството, т. е. безнравствеността.
Нужни са писания осмиващи честността и почтеността, като ненужни архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх между хората, безсрамието, доносничеството и още много други пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта, лишаване от чувството на чест у нея. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител.
Всичко това ще осъществим под девиза - "Защита правата на човека и гражданските му свободи!"
Положил съм не малко усилия да открия нещо, което да потвърждава, че този публикуван от различни автори текст (с малки разминавания в различните редакции) наистина е излязъл изпод перото на Алън Дълес. Признавам, че сериозно се съмнявам в автентичността на конкретните думи, словоред и изразни средства. Но почти не се съмнявам в начина на мислене.
Ако се върнем на секретния меморандум 2279/НВ от 17 февруари 1959 г. и на предхождащият го "Меморандум N 5736/G" от 28 октомври 1939 г., ще видим, че няма съществена разлика в целите дефинирани в тези текстове.
Какво прави този документ толкова важен, че е засекретен за 75 години?

Негов автор е Фицрой Маклин, специалист по СССР в английското външно министерство. Той дефинира следната постановка: "В съветското Задкавказие и Средна Азия трябва да се използват съществуващите религиозни чувства в населението, както и националистическите и антируските емоции, които могат да възникнат, за да се превърнат в ожесточена ненавист към сегашния режим...Активните мероприятия могат да бъдат с тактически и стратегически характер.
По продължителността на своето действие тези операции могат да варират от часове до години. Но едва ли нещо може да се сравни с операциите "Лиоте" и „Разбиващ фактор”, родени от английските и американските разузнавателни служби през 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век и изпълнявани до наши дни с променлив успех, но с една основна цел.
Операцията "Лиоте" е наречена така още при идейната и разработка в английското разузнаване през 30-те години на ХХ век на името на френски военачалник. Програма, която съдържа такива искания като независимост от Москва, либерална система на управление, свобода на частната инициатива, частна собственост на селяните върху земята, свобода на вероизповеданията и политическа амнистия, определено ще се ползва с подкрепата на населението, особено ако шансовете и за успех бъдат убедителни."
Авторът на този документ от 1939 г. дипломатът Фицрой Маклин работи в посолството на Великобритания в Москва като втори секретар до 1938 г. По време на Втората световна война е представител на английското военно разузнаване при щаба на Тито, а след войната е министър в правителствата на Идън и Макмилън.
В меморандума, за постигане на поставените цели се препоръчва да се използват и жителите от пограничните райони на Иран и Афганистан, които могат "да осъществяват контакти с недоволните в Съветския съюз и да създадат недоволство в големи райони."
Англичанинът е реалист: "Докато ситуацията в Близкия Изток остава стабилна и границите - неприкосновени, подривните действия срещу съветското управление в Средна Азия и Кавказ по всяка вероятност ще бъдат непрактични... От това не следва обаче, че ситуацията не може да се промени с времето."


ген. Тодор Бояджиев 

www.temanews.com/index.php
 



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: balkan1
Категория: Политика
Прочетен: 2770393
Постинги: 531
Коментари: 287
Гласове: 1223
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930