Българският календар :: ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ на САЩ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.12.2014 13:18 - ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ на САЩ

Автор: balkan1 Категория: Политика

Прочетен: 1550 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.12.2014 13:28

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2

Създаването на федералния резерв на САЩ е свързано с едно тайнствено събитие, което е отричано от мнозина съвременници. Безстрастния анализ на последвалите събития обаче ни навежда към други изводи за неговата значимост по отношение създаването на резерва. Шест години след него финансовият журналист Бърти Форбс, създател на сп. „Форбс”, пише: „Картината на едно събиране на най-големите национални банкери, измъквайки се по тайна доба от Ню Йорк в частен влак под прикритието на нощта, пропътувайки стотици мили на юг, акостирайки на таен остров, напуснат от всички с изключение на няколко слуги, оставайки там цяла седмица, при такава секретност, че името на никой от тях не е споменато, за да не би някой от слугите да разкрие пред света тази най-странна и най-тайна експедиция в историята на американските финанси.”

Денят е 22 ноември 1910, а мястото е остров Джекил, щата Джорджия. Участниците са: сенатор Олдрич, председател на Комисията на Конгреса за банкови реформи, вторият секретар на Министерство на финансите, Фрак Вандерлип – президент на Нешънъл сити банк в Ню Йорк, Хенри Дейвидсън – личен емисар на Дж. П. Морган, Пол Уорбърг – немски емигрант и представител на банкерската къща Кун. Лоеб както и на една от най-известните еврейски фамилия от Ню Йорк.

Групата на Олдрич не била там за да ловува. Остров Джекил е избран за място на подготовка на плана за централна банка, защото предлага условия на пълна секретност - в околовръст от около 50 мили няма никакви журналисти. Като най-голям професионалист от събралите се Пол Уорбърг изработил по-голяма част от схемата на бъдещият Федерален резерв като изнасял лекции по банкерство на останалите. Другите участници негодуват срещу лидерската позиция на немския банкер. Особено активен в това бил сенатор Олдрич. Искайки винаги да има доминираща позиция, сенаторът считал себе си за избран лидер на групата, въпреки че се чувствал някак си не на място бидейки сам непрофесионален банкер.

Изготвеният план за монетарна реформа трябвало да бъде представен на Конгреса като завършена работа на създадената по-рано комисия за банкови реформи. Императивно изискване било истинските автори да останат в сянка. Толкова голямо било омерзението срещу банкерите от кризата от 1907, че никой конгресмен не би дръзнал да гласува за план, носещ печата на Уолстрийт, независимо кой е плащал разходите по избирателната му кампания.

Планът предвиждал създаването на централна банка. Но имайки предвид дълго съществуващата традиция на съпротива срещу налагането на такава институция, то според Пол Уорбърг трябвало всячески да се избягва терминът Централна банка. Ето защо той предложил името „Федерална резервна система” (ФРС). Тази система обаче де факто щяла да изпълнява функциите на Централна банка и макар и частно притежание да контролира националните пари и кредити. Предвиждало се тя да бъде контролирана от Конгреса и отговорна пред правителството, но мнозинството от директорите ѝ да се избират пряко или непряко от банките акционери в нея. В окончателният план Бордът на управителите на федералния резерв следвало да се назначава от президента на САЩ, но неговата работа да се контролира от консултативен съвет, избран от директорите на дванадесетте федерални банки на резерва. Друго предложение, което внимателно трябвало да се прикрие е централната роля, която господарите на Ню Йоркския паричен пазар щели да играят в неговата структура чрез Федералната резервна банка на Ню Йорк. Причината естествено ще да се е кореняла в широкото движение срещу източните банкери, подкрепяни от фермерите и малкия бизнес, които били главните потърпевши от предишните финансови паники.

Друг спорен момент се оказал въпросът дали администраторите на резерва да се назначаеми или избираеми. Сенатор Олдрич настоявал те да се назначават от президента, като по този начин да се заобиколи намесата на Конгреса или по-точно на конгресмените от южните и западни щати, които били сред основните радетели за строги мерки срещу спекулациите на банкерите. Според мнозина това предложение противоречало на Конституцията на САЩ, която в чл.1, § 8 овластява именно Конгресът да сече пари и да регулира тяхната стойност.

Участващите в срещата на остров Джекил се завърнали в Ню Йорк за да дирижират национална пропагандна кампания в полза на „Плана Олдрич”. Три от водещите университети в страната – Принстън, Харвард и Чикагския университет, били използувани като нейни центрове. Националните банки събрали фонд от 5 млн. долара, за да убедят обществеността, че планът следва да бъде превърнат в закон. Уудроу Уилсън – губернатор на Ню Джърси и предишен ректор на университета Принстън сам се превърнал в прокламатор на плана Олдрич. През паниката през 1907 Уилсън обявил „всичките тези неприятности биха били избегнати, ако бяхме назначили комитет от 6-7 обществено ангажирани личности като Дж.П.Морган да се справят с отговорностите на държавата”. Другояче звучи изявлението на конгресмена Линдбърг през 1911, след като планът е вече внесен в Конгреса: „Нашата финансова система е сбъркана и е огромно бреме за хората. Аз твърдя, че съществува паричен тръст и планът на Олдрич е схема в интерес на този тръст”.

На дневен ред отново се поставя въпроса за прекомерната мощ на банкерите и влиянието им върху страната. Антитръстовото законодателство на Шърмън все още не може да се пребори с някои от хитрите средства използвани от тях за да доминират в определени индустрии. Чрез своето присъствие в управителните съвети на много компании банките доминират не само паричните и кредитни пазари, но и си осигуряват значими позиции и в други сфери.

Мощта на банкерите става причина за едно от най-популярните и разобличителни разследвания в предвоенна Америка – разследванията на комисия „Пужо” от 1912. Самият Дж. П. Морган Старши няколко месеца преди смъртта си дава показания пред комисията. Разкритията на конгресмените са потресаващи. Те установяват, че чиновниците на Морган, Нешънъл сити и Фърс Нешънъл банк държат общо 118 директорски поста в 34 банки и тръстови компании. Освен това те заемат директорски постове в 10 основни застрахователни компании, 105 директорски поста /места/ в 32 транспортни системи. Сборът от техните дейности е изумителен за времето си. Те контролират ресурс от 22 милиарда долара при положение, че брутният вътрешен продукт на САЩ за това време е около 30 милиарда долара. Пред комисията обаче банкерите упорито претендират неосведомеността си за нещо, в което активно участват в продължение на години.

Сенатор Лафолет един от опонентите на плана Олдрич публично заявява, че паричен тръст от 50 мъже контролира САЩ. Джордж Бейкър, партньор на Дж.П. Морган Старши, запитан от репортери за истинността на това твърдение, отговаря че сенаторът е в голяма грешка, тъй като той самият от собствен опит знае, че не повече от 8 мъже управляват страната.

Президентските избори през 1912 г. са решаващи за съдбата на бъдещия федерален резерв. Републиканците издигат тогавашния президент Уилям Тафт, който твърдо стои зад плана „Олдрич”, широко известен като плана на Уолстрийт. Демократите, начело с Уудроу Уилсън предлагат Закона за федерален резерв. Всъщност и двата плана са почти идентични.

ЗА ПОДКРЕПАТА на предложението за Федерален резерв Томас Удроу Уилсън е награден с издаването на горната банкнота и президентски пост - 4 март 1913 – 4 март 1921

Нагоре